Йеспер Юл – Раздялата

КАКВО Е НАЙ-ДОБРОТО ЗА ДЕТЕТО според Йеспер Юл

Един мини-наръчник за родители и техните терапевти

Увод

Този мини-наръчник атакува директно целта и нарича нещата с истинските им имена. Така че, ако се обиждате лесно или сте фен на абсолютната политическа коректност, тогава по-добре спрете дотук.

Преди около четиридесет години, група детски психиатри, педиатри, социални работници и аз, насърчихме властите в Дания да създадат услуги за подкрепа и медиация за родители в процес на раздяла.

Тези услуги вече не отговарят на нуждите на семействата – особено когато родителите влизат в битки за надмощие и ползват децата си като оръжия. За съжаление, частният бизнес също не може да се справи с тези предизвикателства. Всички са загрижени за политическата коректност и са крайно предпазливи, когато трябва да заемат конкретни или специфични позиции, изразяващи техните професионални становища. Аз не съм ограничен от тези рамки, така че започваме…

 „Какво е най-добро за детето?”

„Най-доброто за детето” е широкоразпространен термин, използван от повечето родители в процес на раздяла. Също така, повечето от тях злоупотребяват с него, просто защото нямат представа за какво говорят, въпреки че някои от тях може и да имат добри намерения. Терминът е предимно използван от родителите като някакъв вид боксова ръкавица, с която се атакуват един друг. Вън от съмнение е, че при това положение нокаутиран е здравият разум, а те не правят нищо добро за децата си.

Когато един съд решава относно родителските права, той е длъжен да разгледа най-добрия интерес на детето като въпрос от първостепенна важност. Нещо повече, родителите са насърчавани също да се водят от този принцип, когато изготвят родителските си планове.

Това е добро намерение и е налице всяка една причина да дадем на това възможно най-високия приоритет.

Какво НЕ е добро за детето?

Много родители се чудят дали раздялата вреди или не на децата, независимо дали тя протича приятелски или под формата на война. За съжаление, „вреда” е поредният термин, използван произволно. По-долу, аз ще ви изложа моето разбиране за това какво вреди на децата, но първо ние трябва да разграничим два различни вида болка.

• Емоционалната болка е част от живота и по-скоро често отколкото рядко тя ще доминира преживяванията на децата по време на раздялата. Ние преди всичко говорим за скръб, гняв, вина, срам и тревожност. Не можем да бъдем увредени, преживявайки тези емоции, доколкото съществуват възрастни (или други деца), които ни подкрепят. Когато това е налице, детето остава във връзка със себе си и самочувствието му се засилва, както и капацитета му за емпатия.
• Екзистенциалната болка се отнася към преживяванията и ситуациите, които имат дългосрочно влияние. Тя е тази, която оставя своите отпечатъци върху начина, по който детето преживява това да бъде себе си и да бъде с другите. Говорим за тяхното вътрешно и външно поведение. Това може да се прояви по много разнообразни начини:
  • Като страх от създаване на близки лични взаимоотношения – например приятелства или партньорства;
  • Като чувство на вина, винаги когато някакво нещастие се случи с хората, които обичат;
  • Като силно вярване, че те самите не са подходящи да възпитават деца;
  • Като ниско самочувствие през целия живот;
  • Като нисък капацитет за емпатия и/или
  • Като тенденция да изразяват емоции по насилствен или самонараняващ начин.

За щастие, пълно е също така с преживявания, които имат положително влияние.

Какво наранява детето?

Мое категорично убеждение е, че това, което наранява децата, са екзистенциални преживявания, които намаляват тяхната жизненост и радост от живота. Това е, което ги спира да сияят, отнема техния блясък и ги оставя да се чувстват ограничени и непълноценни.

Това не е различно от случващото се с деца, които са жертви на катастрофи, насилие, сексуална, физическа или вербална злоупотреба и липса на грижа за техните най-фундаментални нужди. Изпълнените с насилие, обиди и злоба раздели, белязани от битките за надмощие на възрастните, не са нищо по-малко от травмиращи за въвлечените в тях деца.

Нещо важно и нараняващо се случва на децата, когато техните родители воюват за родителските права или за правото да прекарват повечето време с тях. Също така е нараняващо, когато родителите се обиждат и си причиняват един другиму болка, защото те егоистично се борят за това, което наричат „най-добро за детето”. Те ще направят точно обратното и ще нанесат само вреда и няма да сторят нищо добро.

Когато родителите си причиняват взаимно болка, в същия момент те ще наранят техните деца. Това е истината, казана възможно най-просто! Те причиняват екзистенциална рана и така раняват не само децата, но също така и взаимоотношенията си с тях – завинаги! Децата обичат и двамата си родители безусловно – дори и когато един от тях или и двамата се държат доста под приемливите морални стандарти.

Любовта на децата не отслабва, ако тяхната майка има афера, баща им пие и ги удря, или ако майка им не си спазва обещанията. Действителността е, че много деца стават дори по-лоялни към родителя, който е основната мишена на морална критика и осъждане. От това можем да заключим, че децата не са в състояние да знаят какво е най-добро за тях. Като възрастни ние трябва да ги изслушаме. Техните желания трябва да бъдат приемани сериозно, но накрая, техните родители са отговорни да им предоставят най-доброто възможно качество на живот в дългосрочен план.

Когато родителите са неспособни да се справят с това, съдилища, експерти и социални власти ще се намесят. Техните решения не са винаги брилянтни, което е още една причина защо е най-добре за всички замесени страни, когато родителите поемат тази отговорност.

Вина и отговорност

Няма значение какво е причинило раздялата и няма значение колко морално виновен всеки родител си мисли, че е другият, и двамата на практика са еднакво отговорни за провала на връзката.

Раздялата никога не е резултат от действията само на един човек, а от начина, по който и двамата възрастни са били заедно от началото на връзката. Това е наистина важна мъдрост, но може да бъде трудна за признаване в момент, когато и двамата родители са заровили глави в пясъка, сочейки се един друг с пръст. С други думи: спрете, пораснете и се дръжте като възрастни!

Така е всъщност добре за качеството на живот на всеки един, както и за новите връзки, които всеки от двамата може би очаква с нетърпение. Някои възрастни просто не са толкова зрели, колкото си мислят, че са! Така че

…време е да пораснат!

Децата отчаяно се нуждаят от зрели родители, в противен случай те ще се почувстват самотни и автоматично ще поемат вината за случващото се, независимо какво родителите им ще кажат по въпроса. Това реално се случва, когато родителите не поемат отговорност за тях самите или за техните деца. За остатъка от живота си те ще трябва да предизвикват способността на родителите си да действат отговорно. Това е многократно по-важно от това да имат собствена стая, ваканция, играчки, кученце или джобни.

Очевидно родителите не могат да пораснат и добият зрялост за една седмица, но веднъж щом процесът започне, чувството на вина у децата им ще се успокои. Много бързо и самите родители ще започнат да се чувстват по-добре. Запомнете – родителите също така моделират начина, по който самите деца се разделят с техните партньори, ако това се случи по-късно в живота им.

Разгледайте следните изречения:

• Да, аз искрено вярвам, че си струва да се боря с бившия/ата в името на нашите деца.
• Да, аз разбирам, че нашите войни не са в интерес на децата.
• Да, аз знам…но не знам как да спра.

Ако сте отбелязали първата възможност, тогава няма смисъл да продължавате да четете. Ако сте отбелязали втората или третата опция, тогава

…потърсете помощ!

Положението може да е такова, че вие като родители не можете да понасяте да се гледате. Възможно е да не сте в състояние да дишате един и същ въздух, без да се карате и обвинявате взаимно – и да няма начин да спрете. В този случай, първата зряла стъпка е да потърсите помощ за цялото семейство – заедно. Намерете фамилен терапевт, който има достатъчно смелост и опит да се справи с проблемите в епицентъра на семейния ви хаос.

Вижте се с терапевта веднъж, два пъти или колкото има нужда, докато се научите как да се държите един с друг благоприлично. Бащата в едно семейство, което веднъж консултирах, изведнъж каза на жена си: „Не можеш ли просто да се отнасяш към мен като към непознат!!!” Това, което имаше предвид, беше, че той искаше да бъде третиран с уважението, с което тя се държеше с непознатите.

За съжаление, добрите терапевти са рядкост. Попитайте наоколо, разгледайте, консултирайте се с вашия лекар и говорете със социалните служби. Родителите не трябва да се колебаят да сменят терапевта, ако не бъде отбелязан никакъв прогрес след няколко консултации. Отделянето на време и усилия за смяната на терапевта изисква всеки да е съгласен за едно: че има нужда от помощ.

Изберете терапевт

Как ще познаете правилния терапевт: срещнете се с него или нея два пъти и ако един от вас няма усещането, че сте третирани правилно, кажете това на терапевта на третата среща. Ако това усещане не се промени по време на третото посещение, намерете някой друг. Добрата химия между терапевт и клиенти не винаги е даденост – просто така стоят нещата и никой няма вина за това. Когато сте избрали терапевт, от съществено значение е той или тя да желае да говори и с двама ви в присъствието на децата ви.

Не е задължително децата ви да седят неподвижно или да отговарят на безчет въпроси. Могат да четат, играят на Ай Пад или да строят с ЛЕГО. Абсолютно полезно е за децата да присъстват и да осъзнават, че някой се опитва да помогне на родителите им. Това ще снеме тежкия товар от крехките им рамене. Много често сме били свидетели как на следващия ден децата започват да се справят много по-добре в детската градина или в училище. Когато децата ви осъзнаят, че терапевтът е зрял и грижовен възрастен, те скоро ще се доверят и най-вероятно ще започнат да участват в консултирането. Ако това не се случи, има два начина да продължите:

• Щом се върнете у дома всеки от вас може да попита децата ви какво не им харесва. Бъдете директни и кажете: „Ти не каза нищо по време на консултацията. Това е така, защото нямаш доверие на терапевта ли?” По време на следващото посещение ще трябва да споделите техните честни отговори с терапевта.
• Очевидно би било далеч по-добре, ако терапевтът забележи, че децата ви нямат желание да участват и да повдигне този въпрос още там. Съдържанието на консултантската сесия следва да бъде определено от всеки участник в процеса, не само от терапевта.

Пътят напред

Вашата текуща война засяга единствено вашето общо минало – и е за това кой е прав. Има истина в израза: ТРЯБВА ДА ПУСНЕШ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИШ НАПРЕД. Никой няма да се почувства по-добре от това че е „прав”.  Децата няма да разцъфтят от щастие, когато техните родители се възприемат като „победители” или „победени”. Такъв вид справедливост не съществува. Вие двамата сте се избрали един друг за партньорство и родителство. За остатъка от живота си вие сте отговорни за това решение и децата ви също ще трябва да живеят с това за остатъка от техния живот.

Няма право на връщане, все едно сте купили връзката си в магазин. Повечето родители могат да видят мъдростта в необходимостта да пуснат. Когато пуснете амбицията си да бъдете прави или да правите нещата по вашия собствен начин, тогава цялото ви семейство ще се почувства по-добре. Ако не можете да пуснете, тогава съдилищата в крайна сметка ще ви принудят да го направите. Мога да кажа две неща за този начин на пускане:

1. Когато правото и психологията се срещнат, психологията винаги губи.
2. Нито адвокатите, нито съдиите, въздават справедливост. Да представите вашия хаос на съдилищата е в най-лошия интерес на децата – а аз всъщност вярвам, че на вас ви пука повече за тях, за да им причините това.

На добър час!