Методически указания за родители
-
- Превърнете воденето на училище в нещо средно между „траурна церемония” и „жертвоприношение на инките”.Трябва да е трудно, много трудно и мъчително. Трябва да страдате видимо и чуваемо. Обличайте го, докато още спи, като не е добре да спирате да му намилате, че заради него закъснявате за работа за пореден път. Влачете го до училище без да спирате да намилате. Най-добре е да не му давате да се оплаква. За Целта използвайте нещо, с което да му запушите устата. Например филия с кашкавал, която трябва да яде на бегом, докато го влачите към училище. Ако сте привърженик на здравословния начин на живот, ползвайте банан. Ако откаже, му го тъпчете в устата.
- Непрекъснато му повтаряйте и втълпявайте, че не се справя и че не сте доволни от него. Най-добре е да го правите двама, или трима. С партньора си, с някоя баба или дядо. Може да включите и някой приятел – значим за вас и семейството ви.
- Убедете, го, че никога не допуска грешки. Дори таблицата за умножение може да я интерпретира както си иска и 7 по 8 да е 32, защото, освен него, други хора на света няма и чуждото мнение (освен вашето) е вредно като радиацията.
- Коалирайте се с учителите. В никакъв случай не допускайте детето ви да има собствено мнение за това, което се случва в училище. Следвайте директивата: „Пред даскал и лекар се стои прав, със сведен поглед и каскет в ръцете!”
- Непрекъснато подронвайте авторитета на учителите. Убедете хлапака, че те са там, за да причиняват неумолимо страдания на него и останалите деца. Че е селянин, щом е станал даскал, защото друго от него не може да стане, че хора, които днес не могат да изкарат едни 300 евро, са получовеци.
- Не забравяйте: Вие сте „ Пътят, истината и живота”. С повод и без повод му припомняйте как сте се справяли вие навремето. Как никога не сте ходили неподготвени, какъв пример сте били за останалите, и как винаги сте били награждавани за:
най-добър успех, за най-чисти нокти, за спортни постижения, за най-красива рисунка и за най-добре рецитирано стихотворение. - Съдействайте му безусловно, когато му е трудно, с положителни примери от рода на: “И аз бях много тъп по математика”, “Пълният член е безсмислен, никога не съм го ползвал, то и така всичко ми се разбира” и “Измина още един ден, в който не ми се наложи да ползвам тригонометричните функции”.
- Приемете, че учителите винаги правят най-правилните констатации. Когато учителят ви каже: „Той не е глупав, но го мързи (това е запазената реплика на 90 процента от учителите и с нея започват повечето разговори между учител и родител), веднага превърнете дома си в „Трудово-поправителен лагер”. Вярвайте сляпо в директивата, че изрази като „липса на мотивация” важат само за футболните отбори. Щом учителят е казал, че „го мързи”, значи го мързи.
- Никога не взимайте сериозно насоките на учителите. Когато класният ви каже: „Бих искал да се старае повече”, веднага се конфронтирайте с него и го убедете, че то вкъщи винаги прави всичко, на 150 процента, точно на секундата и че проблемът е в „неговия телевизор”. После подробно разкажете на хлапака какво и как сте обяснили на „Оня”.
- Превърнете писането на домашни в нещо средно между „средновековно мъчение” и „атаката на Берлин”. Подготвяйте дълго процеса, без да давате възможност на детето да планира кога и как. Не се съобразявайте с физическото и емоционалното му състояние. Убедете себе си и околните, че домашната работа е „обща” и че онова малкото никога не може да се справи само. Използвайте реплики от рода на: „Пишеш кракацили” и „Четеш като олигофрен”. Допълнете казаното с действие. Например му завирайте тетрадката в лицето, крещейки „Можеш ли да си разчетеш, щото аз не!!!” Стойте над него и повтаряйте „ Седем по осем, седем по осем, седем по осем !!!”. Когато ви отговори напук, че е 69, му шибнете един шамар, щото ви провокира.
- Страдайте горчиво и искрено, когато не се справя с домашните. Най-добре е да соматизирате. Например да получите сърдечен пристъп, или такъв на мигрена, или да ви дойде цикълът от притеснение. Убедете го, че за това е виновно единствено и само то. Още по убедителни ще сте, ако намерите някой да ви съдейства- партньор, баба или комшия. Да подплати с изречения от рода на „Виж какво причиняваш на майка си/баща си с твоя мързел”.
- Изобщо не се интересувайте от това дали има нещо за учене. Превърнете хлапето в партньор или приятел. Съчувствайте му и го научете на всички „иширети” , които вие сте правили едно време. Например да преписва домашните в междучасието от Ицко, щото е балък и го е написал вкъщи. Въведете разплащателно -мотивационна система. За тройка 5 лв, за четворка 15лв, за петица-25лв, за шестица-50лв.
- Никога не се интересувайте от това как се чувства. Чувствата са за джендърите. Свеждайте комуникацията единствено и само до дейностите, извършени от него през деня. „Какво яде?”, „Какво учихте?” и „ Написа ли си домашните ?”. Ако го видите, че се е нацупило, или го е яд, или се радва, веднага му кажете, че се лигави, или че ви е писнало от еуфориите му.
- Индентифицирайте се напълно с неговите чувства. Превърнете неговото страдание във ваше, изживявайте неговите успехи все едно вие сте учили четири нощи за класното по литература. И задължително използвайте множествено число, когато говорите за него. Например: „Много ни е трудна тая математика”, „Днес ни беше лошо, затова не отидохме на училище.”
- Коалирайте се с хлапето СРЕЩУ някой, който по презумпция би трябвало да е значим за него. Например срещу баща му/майка му. Най-лесно ще ви е, ако сте разведени. Убеждавайте го, че той/ тя, са „чисто луди”, че не искате да е неграмотник като него/нея, че вредите от контакта с него/нея са видими и че сегашното ви състояние- емоционално, финансово ,или каквото и да е друго, се дължи само и единствено на „оня изрод”. По-трудно става, когато не сте разведени, но пък е много по-полезно и по-работещо, ако сте решили да съсипете живота на човечето.
- Коалирайте се с някой възрастен (най-добре отново да е партньорът ви). Никога не се намесвайте, когато той/тя имат работа с хлапето. Дори да ви присвива корема, когато виждате как той/тя успешно докарват до истерични пристъпи малчугана, го подкрепяйте и вземайте неговата страна незабавно. После се опитайте да наместите нещата с послание от рода на :„Той/тя го прави, защото държи на теб и иска да си грамотен и защото те обича, а аз го подкрепям.”
- Винаги саботирайте методите на другия значим възрастен за детето. Най-добре е да го правите пред самото дете. Бъдете убедени, че само вие знаете как да го научите да си пише домашните, да прави коремното, да се справи в ситуация.
- Ангажирайте се пряко в социалните му отношения с децата от класа. Направете подробен списък и указания с кого може да играе и с кого не. Забраните трябва да са добре мотивирани и най-категорични. Бъдете убедени, че детето ви никога няма да може да подбере правилно приятелите си и средата и вярвайте сляпо в това, че ако не сте вие да „контролирате” процеса, от него ще стане същия пропадналяк като оня, нищо че оня има гадже или е харесван от останалите.
- Убедете хлапака, че родителите на останалите деца от класа са „дъното на тинята”. Накарайте го да вярва в това, че ако не карат Мерцедес, значи са умиращи от глад утрепки, или в това, че ако карат Мерцедес, на сто процента са престъпници.
- Задължително го запишете на няколко (поне осем) извънкласни дейности. Така ще можете да се фукате пред приятелите си колко добър и отговорен родител сте. Трябва да звучи по следния начин: „Ние (задължително в множествено число) ходим на: карате, рисуване, плуване, йога, пиано, китара, курс по емоционални компетенции, театрално майсторство, езда. Така не ни остава време за глупости.” Нормирайте му поне 12 часов плътен „Работен ден”. Освен че ще е смазано от умора, усещането, че сте му „личен шофьор”, а не родителя, от чиято подкрепа и безусловна обич има нужда, ще се пренесе в училище, където то ще се чувства „щастливо” и „значимо”, „отпочинало” и „свежо”.
За хората, четящи „Методическите указания”, естествено възниква въпросът: „Откъде пишещият ги е толкова компетентен по темата?”
Отговарям на секундата. Първо, част от методическите указания бяха прилагани по отношение на мен от моите родители. Дотолкова ги приех за нормални , че сега, когато съм баща съм на четири деца, към всяко едно от тях, по някакъв начин прилагах и следвах някое от указанията. Каквото пропусках, го правеше съпругата ми. В един момент не само видях, че нещо не се получава, но започнах да забелязвам, че нещата не вървят добре не само за децата, но и за нас – големите като партньори.
С друга част от „Методиката” се сблъсках и сблъсквам всеки ден в практиката си на психолог/семеен консултант.Сами забелязвате, че „Указанията” са противоречиви и са в двете крайности, в които родителите са склонни да изпадат. Естествено възниква въпросът „А какво да направим?”. Отговорът е прост за изписване и доста труден за прилагане и се състои в две думи:
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ и ВЗАИМООТНОШЕНИЕ.
Начинът, по който си взаимодействаме с партньора или с учителя, се усвоява интуитивно от детето, след което то го копира и прилага, като взаимодейства по същия начин с връстниците си, с учителите, или с нас самите. Да де, начинът е същия, но понеже го прави то, а не ние, по неговия начин обикновено сме склонни да не виждаме себе си и това, което ние сме заложили като поведение у детето, а да го обвиняваме, че прави точно обратното на това, което искаме, или ни се струва редно.
Истината за мен е в представката , с която започва думата СЪДЕЙСТВИЕ. Ако преди корена- действие, сложите представка „СЪ”, се получава СЪДЕЙСТВИЕ. Децата имат нужда не само от съдействието ни спрямо тях, а и от съдействието, което им показваме, когато си взаимодействаме с най- близкия ни човек- партньора ни, или с учителя. И не си мислете, че конфронтацията и конфликтът задължително са обратното на СЪДЕЙСТВИЕ. Важен, изключително важен е начинът, по който ги водим и по който излизаме от тях. Дали по време на конфликтната ситуация сме успели да опазим достойнството – нашето и на човека отсреща, и дали след края сме намерили решение, което задоволява и трите страни. Казвам трите, защото в повечето случаи конфликтите, и между партньорите, и между учителите, пряко касаят децата.
Другата думичка с еднакъв корен и различна представка е ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ. Това го можем „ПИРФЕКТНО”. Обикновено детето постъпва в първи клас в период, който съвпада с една от кризите в брака ни. Дотогава сме усвоили „висшия пилотаж” в противодействието. Противодействаме успешно на всичко и на всеки. Част от родителите са толкова обсебени да го правят (с цел да предпазят детето), че на един от семинарите, които организираме, една майка на бъдещ първокласник директно повдигна въпроса с думите: „ Ние сме тук, за да се научим от вас КАК ДА ПРОТИВОДЕЙСТВАМЕ НА УЧИЛИЩНАТА СИСТЕМА”
Йеспер Юл казва, че нашите взаимоотношения с децата ни често съживяват онова, което ние в професията понякога наричаме „вътрешното дете”, а ние всички пренасяме най-малко едно от тези вътрешни деца с нас в живота си на възрастни. Именно с това вътрешно дете е и най-важното взаимодействие и най-важното взаимоотношение, които да изградим. Всъщност, от него трябва да започнем. Отново ще цитирам Йеспер Юл: „Всеки път, когато имате конфликт с Вашето дете или се чувствате отчаяни и безпомощни, това е възможност да направите за вътрешното си дете онова, което Вашите родители не са успели да му осигурят. Толкова е логично, че е почти поетично!” Един мой близък (мъдър човек и добър и отговорен баща) ми сподели веднъж: „Една конфликтна ситуация с шестгодишния ми син ме беше докарала буквално до пълно отчаяние. В невъзможността си да се справя, си припомних какво правеше майка ми с мен в подобни ситуации. Заключваше ме в банята и гасеше лампата. Хванах сина си и го помъкнах натам. По пътя се спрях и си спомних как се чувствах аз като малък. И се отказах. Чувството, което си припомних, беше толкова силно, че аз оставих сина си, седнах на пода, хванах главата си с ръце, а в очите ми нахлуха сълзи. Тогава синът ми се приближи плахо до мен и ме прегърна. Нямаше нужда от думи.”
Просто е !!! Спомнете си НЕ какво са правили с вас, докато вие сте били деца, а как ТОВА ВИ Е КАРАЛО ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ.
Сложно е !!! Повечето от нас сме забравили „лошото чувство” от някои действия на нашите родители, но отлично помним самите действия.
Другото, което можем да направим, е да изградим умението да можем да погледнем ситуацията през очите на детето. Това обаче е още по-трудно.
А най-трудно се оказва това, което пък е най-полезно и безболезнено.
Да потърсим помощ. И е най-трудно, защото не осъзнаваме нуждата от нея. Децата ни обаче я осъзнават. Осъзнават, че ВИЕ сте хората, на които трябва да се помогне.
МОЛЯ, СЪДЕЙСТВАЙТЕ ИМ!!!
Калин Гайтанджиев
Психолог / Семеен консултант