Знаете ли коя е най-четената книга в света след Библията?
Наскоро научих от Интернет и искрено се изненадах, че такава, според някои изследвания, е книгата „Приключенията на Пинокио” на Карло Колоди. Със сигурност била най-четената сред тези на нерелигиозна тематика. Странно…това беше първата книга, която прочетох в живота ми. Почти съм убеден, че бях в началото на първи клас в училище. Никога не съм си мислел, че в първата книга може да има нещо знаково или съдбовно, както обикновено се случва с първата любов например.
Бях убеден, че тя се е озовала на челното място в списъка ми по силата на една абсолютна случайност и вероятно съвсем незаслужено. Както и аз, поради чиста случайност, съм запомнил, че ми е била първа. Та самият й автор, когато изпратил първата серия приключения на дървената кукла на свой приятел – редактор на вестник в Рим, го попитал неуверено дали той би проявил интерес да публикува тази „глупотевина” в детската секция на вестника.
Все пак, някаква индикация за значимостта на Пинокио беше съществуването на съветски еквивалент на героя в лицето на Буратино – по онова време нещо твърде типично за всяко по-съществено изобретение, което задължително имаше двама бащи – по един от двете страни на желязната завеса.
Вече сериозно се замислих върху дълбочината на това произведение, когато образът на симпатичната дървена кукла най-неочаквано за мен се появи и в книгата на популярния датски фамилен психотерапевт Йеспер Юл и Хеле Йенсен Relational Competence: Towards a New Culture of Education. Давам заглавието на английски език, защото, доколкото ми е известно, тази книга все още не е преведена на български и не съм сигурен какъв би бил най-подходящия превод. В нея е направен интересен паралел между оригиналната история на Пинокио от 1883 година с едноименния анимационен филм на компанията Уолт Дисни от 1940 година.
Според авторите, в оригиналния текст развитието на дървеното момче преминава от външно подчинено към вътрешно отговорно дете. Говорещият щурец в оригинала на Колоди е призван да напомня на Пинокио да се подчинява, когато куклата действа независимо, но този образ заема сравнително незначителна роля. Във филма на Дисни, обаче, на щуреца е отредена доминираща роля до такава степен, че самото морално послание на филма спокойно може да бъде изчерпано с тривиалния постулат: „Децата трябва да слушат възрастните!” По този начин, според Юл и Йенсен, завладяващата история на Колоди за вътрешното развитие на едно дете е била сведена до обикновена педагогика или, с други думи, употребена от възрастните именно срещу онези, за които реално е била написана.